ОФИЦИАЛНО СТАНОВИЩЕ НА НАРОДНА ПАЛАТА „БЪЛГАРСКА МЯРА“
ОТНОСНО : Информация заявена на пресконференция на 28.08.25 от г-н Атанас Мавродиев за публикация във водеща македонска медия, че България е нелигитимен член на ЕС, тъй като е въвела в заблуждение останалите страни от Лисабонския договор подписан на 13.12 2007 г., че представителите подписващи за България са имали нужните пълномощия съгласно вътрешното законодателство и Конституцията на Република България.
След извършените проверки от страна на Народна палата „БЪЛГАРСКА МЯРА“ на общодостъпната публична информация установихме следните изключително обезпокоителни и скандални факти:
1/ От българска страна Лисабонският договор е подписан на 13 декември 2007 г. в Лисабон от следните упълномощени представители на Република България в противоречие с КРБ.
* Сергей Станишев – в качеството му на министър-председател на България през 2027 година.
* Ивайло Калфин – в качеството му на заместник министър-председател и министър на външните работи на България през 2027 година.
Горепосочените лица са изрично упоменати в официалния текст на договора като пълномощни представители, подписали от името на президента на Република България. Това означава, че президентът (който през 2007 г. е Георги Първанов) ги е овластил да подпишат договора вместо него. В списъка на подписалите държави, публикуван в Официален вестник на ЕС и в „Държавен вестник“ (официалното издание на Р България), срещу страната ни фигурират именно имената и длъжностите на Сергей Станишев и Ивайло Калфин като хората, положили подпис от българска страна.
ИЗТОЧНИЦИ: Официален вестник на ЕС, публикуващ Договора от Лисабон (на български език) и „Държавен вестник“ на Р България, където договорът е обнародван след ратификация. В тях се съдържа пълният списък на подписалите лица и техните длъжности, вкл. посочване на българските представители – С. Станишев и И. Калфин. Например, в „Държавен вестник“ е посочено: *„Президентът на Република България \[определя] Сергей Станишев (министър-председател) \[и] Ивайло Калфин (зам. министър-председател и министър на външните работи)“* като упълномощени да подпишат договора. Това е официалната документация, удостоверяваща кой и в какво качество е подписал Лисабонския договор от името на България.
2/ Народната палата извърши задълбочен анализ на текста на Лисабонският договор, който съдържа редица текстове влизащи в грубо противоречие и де факто анулиращи Конституцията на Република България (КРБ), включително и основни стълбове на българската държавност, като национален суверенитет, разделение на властите и прякото действие на основния закон. Това противоречие е особено остро, и е основание за денонсиране подписването на Лисабонския договор от България, тъй като не е спазена конституционната процедура, изискваща квалифицирана легитимация от Велико Народно събрание при промяна на формата на държавно управление. Формата на държавно управление само формално е запазена, но де юре и де факто провеждането на самостоятелна социално-икономическа политика е обезсмислено и функционално осакатено поради отнемане на ключовите лостове за управление и координация пред националните рискове.
3/КЛЮЧОВИ ПРОТИВОРЕЧИЯ МЕЖДУ ЛИСАБОНСКИЯ ДОГОВОР И КОНСТИТУЦИЯТА НА РБ:
1. Член 1, ал. 1, 2 и 3 от КРБ
„Цялата държавна власт произтича от народа… нито една част от народа, политическа партия или организация, държавна институция или отделна личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет.“
ПРОТИВОРЕЧИЕ:
Лисабонският договор прехвърля реални суверенни правомощия от българските институции към наднационални структури, които не произтичат от българския народ, нито се избират от него – напр. Европейската комисия, Съда на ЕС, ЕЦБ. Това е отстъпване от народния суверенитет, извършено без решение на Велико Народно събрание, което нарушава чл. 158, т. 2 от КРБ.
2. Член 4, ал. 1 и 2 от КРБ
„Република България е правова държава… Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да ѝ противоречат.“
ПРОТИВОРЕЧИЕ:
Съгласно чл. 4, ал. 3 от ДЕС:
„Съгласно принципа на лоялно сътрудничество… държавите членки трябва да предприемат всички необходими мерки за изпълнение на задълженията, произтичащи от Договорите.“
Това води до задължение на българската държава да прилага приоритетно вторичното право на ЕС като водещо, дори при наличие на конфликт с националния закон, включително с Конституцията. На практика, т.е де юре и де факто, върховенството на Конституцията се подменя с върховенството на правото на ЕС.
3. Член 8 от КРБ – Разделение на властите
„Държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна.“
ПРОТИВОРЕЧИЕ:
Лисабонският договор установява институции с комбинирани правомощия, които не подлежат на реален демократичен контрол от българската страна:
Европейската комисия има право на законодателна инициатива, каквото няма в България изпълнителната власт.
Европейският парламент и Съветът приемат задължителни за България актове, без да са избрани от българския народ.
Съдът на ЕС може да отменя актове на българските институции, което накърнява българския съдебен суверенитет.
4. Член 103 и чл. 158 от КРБ – Промяна на държавното управление
Чл. 158, т. 2:
„Изключителна компетентност на Великото Народно събрание е… промяна на формата на държавно управление.“
ПРОТИВОРЕЧИЕ:
С подписването и ратифицирането на Лисабонския договор България де факто се отказва от самостоятелна външна, фискална и отбранителна политика, което представлява промяна на формата на държавност от суверенна на федеративно зависима. Това не е станало чрез Велико Народно събрание, а чрез обикновено.
5. Член 5, ал. 4 от КРБ
„Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното законодателство…“
ПРОТИВОРЕЧИЕ:
Лисабонският договор не е ратифициран според конституционно изискуемата процедура за промяна на държавното устройство, т.е. не е спазен надлежният конституционен ред по чл. 158. Това създава основание ратифицирането да се счита за нелегитимно обвързано и за предмет на денонсиране съгласно чл. 46 и 52 от Виенската конвенция за правото на договорите.
Заключение:
✅ Противоречи на принципа на народния суверенитет;
✅ Обезсилва върховенството на българската Конституция;
✅ Установява органи, които не са под контрола на българския народ;
✅ Въвежда федералистки елементи, без да е поискано съгласие от ВНС;
✅ Подлага България на правна, политическа, отбранителна и икономическа зависимост, против
волята на суверена.
УПРАВИТЕЛЕН СЪВЕТ НА НАРОДНА ПАЛАТА „БЪЛГАРСКА МЯРА”
